BGFlora.eu

 

Colchicum autumnale L.

C. autumnale L. Sp. PL ed. 1 (1753) 341; Стеф. Сб. БАН XXI (1926) 72; Hayek Prodr. FL Penins. Balc. III (1933) 27; C. bulgaricum Vel. Österr. Bot. Zeitschr. (1901) 32 ; C. Borisii Stef. Сб. БАН XXII (1926) 63; C. Drenowskii Deg. et Rech. ill Mag. Bot. Lap. XXII (1933) 145 p. p; Китан. Изв. Бот. и-т БАН I (1950) 377 —Есенен мразовец

Семейство: Liliaceae Hall.
Род: Colchicum L.
Вид: Colchicum autumnale L.
Българско име: Есенен мразовец

Описание:

Многогодишни растения. Грудко-луковицата яйцевидна, 2 - 5 (6) см дълга и 3 - 3,5 см широка. Обвивката кестенява, тъмнокафява или чернокафява, ± лъскава, тънко кожеста до дебело ципеста. Шийката 2,5 - 8 см дълга, най-малко до 1/2 от дължината на безлистното влагалище или почти равна на него. Влагалището дебело, ципесто, на 1/8 - 1/2 от дължината на .тръбицата. Листата 3 -  6 (8), широко до линейно ланцетни, изправени, голи, плоски или по дължината си сдиплени, на върха ± притъпени, 9 - 35 см дълги и (0,5) 1 - 4 (5) см широки, развиват се на следващата пролет. Цветовете 1 - 3 (7), бледо­розови, по-рядко бели, понякога изпъстрени. Околоцветните листчета в свободната си част широко елиптични, елиптични или линейно елиптични, на върха тъпи или едва заострени с по 13 - 21 жилки, 40 - 60 (70) мм дълги и (4) 5 - 13 (15) мм широки. Външните листчета ясно по-дълги от вътрешните и повече от два пъти по-дълги от тичинките. Тръбицата източена, 3 - 4 пъти по-дълга от свободната част на околоцветните листчета. Прашниците линейни, жълти, 6 - 8 мм дълги, 2 пъти по-къси от тичинковите дръжки, за които се прикрепят със средата си. Стълбчетата на върха извити и лопатовидно разширени, близалцата удължени, едностранни. Кутийката 3 - 6 см дълга, в основата си разширена, към върха си източена и завършва с късо носче.

Изменчивост

var. autumnale. Стълбчетата стигат до 2/3 и повече от дължината на свободната част на околоцветника, на върха удебелени. Листата линейно ланцетни. Разпространено.
var. pannonicum (Grsb. et Schenk) Beck. Glassn. XV (I860) 200; C. pannonicum Grsb. et Schenk in Wiegm. Arch. I (1852) 359. Стълбчетата стигат до 1/3 от дължината на свободната част на околоцветника, на върха източени. Листата широко линейни. Търговище, Луковит, Карлово, Панагюрище.

Стопанско значение. Силно отровно, съдържа във всичките си части алкалоида колхицин (в семената 0,4 - 1,3%) - Намира приложение в народната, ветеринарната и официалната медицина. Поради широкото си разпространение в ливадите и пасищата вредно за добитъка. Запазва отровността си и в сеното. Култивира се като декоративно и като суровина за получаване на колхицин.

Забележка. С. borisii Stef. описан по белези, популационно непотвърдени и неизлизащи при това извън рамките на видовия вариабилитет у С. aatumnale L. Поради това считаме мнението на Китанов (1950 1. с.) за напълно основателно.

Общо разпространение: Средна и отчасти Южна Европа, на север в Дания и на изток в Румъния, на юг до средната част на Балканския полуостров, Средна Италия, Франция, Англия.

Период на цъфтеж: Цъфти: VIII—X.

         Разпространение в България: Из влажните тревисти места и храсталаците. Разпространено в равни­ните и планинските части на стланата. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Народна Република България”, том  II, БАН, София, (1964 )

1. 2. 3. 4.